Skip to content

ЗИМА

А мене ме изписваха от зимата –
от бялото, прекрасно отделение
на милосърдните снежинки.

Изписваха ме, за да оздравея
от снежния човек,
който не ходи никъде,
от стъпките на заека,
които имат форма на триъгълник,
от свраките,
изпрали блузите си в преспите,
дори от парата,
която кончето развява като шал около себе си.

А мене ме изписваха от зимата.
И аз се разболявах още повече.
И само няколко изплували кокичета
лекуваха закътаните дворчета
със светлина.

И аз си мислех –
колко е красиво
да можеш да говориш на снежинките,
на снежния човек да сваляш шапка,
на заека да подариш пъртина с геометрия,
на свраката – сапун и вятър,
на кончето – звънче и пътници.

И как да оздравееш
още повече?

ЕЗЕРО

Това е нашата любима акватория –
не по-голямо езеро
от няколко минути.
И с няколко разхвърляни
окръжности по него.

Такова езеро не съществува повече
от времето на нашата разходка.
Ако протегнем пръстите си заедно
ще го погалим от косите
чак до дъното.

Върху окръжностите от тръстика
спяха патици.
И рибите видяха
как височината спи
и как полюшва своите изображения.

Върху окръжностите от тръстика
светеха илюзии –
как езерото идва на брега
и сяда на една прозрачна пейка,
и говори като облак.

Върху окръжностите от тръстика
имаше тъга.
И аз ти казах,
че очите ти престават да приждат,
когато си отиваме от езерото –
на няколко минути от снега.