Skip to content

АВТОПОРТРЕТ НА ЖЕНА ВЪРХУ СТЪКЛОТО НА ПРОЗОРЕЦА

Приближи си лицето до стъклото,
нарисувай се с пръстче,
нарисувай си смешно
и веждата,
и окото!
Нарисувай си смешно
и зъбите,
и брадичката.
Нарисувай се с дъх
и по-голяма от всичко.

Нарисувай тъгата си,
от която се стичат
и капките следобедни,
и вечерното електричество.
Притисни до стъклото косата си–
направи я гладка
и колкото тишина
и шоколадови парченца
сладка.

Нарисувай страха си,
че не гледам към тебе
и не виждам в прозореца
необятното време.
И не виждам носа ти –
сплескан, сякаш е чушка…

Боже, колко си хубава –
като нищо наужким.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *