Skip to content

АКО АЗ НЕ ТЕ ВИЖДАМ

Ако аз не те виждам, погрознявам –
погрознявам все повече,
на лицето си нямам лице, а луна.
Боже, колко студено ми става.

На ръцете си нямам часовник и пръстен,
а безвремие в кръг.
На краката си нямам обувки,
а пропасти.
Боже, свят ми се вие от пропасти.

Нямам дрехи, които са хубави.
Нямам стая, която е хубава.
Нямам стол – да облегна ръцете си,
когато не те виждам до мене.

Искам само да те виждам до себе си
и луната да стане бонбон.
Боже, трябва да внимавам със сладкото.

И си мисля да ти купя часовник и пръстен,
но не скъпи – откъде да намеря пари за луксозни отблясъци?
И си мисля да ти купя обувки
и да стана красив като нови обувки
и красив като дрехи,
които ти обличаш, когато те гледам.

А сега си седя и те гледам,
и люлея страха си на стола,
и завъртам главата на стаята.
И съм толкова хубав, че плача
от любов.
И така погрознявам все повече.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *