Skip to content

АКО АЗ НЕ ТЕ ВИЖДАМ

Ако аз не те виждам, погрознявам –
погрознявам все повече,
на лицето си нямам лице, а луна.
Боже, колко студено ми става.

На ръцете си нямам часовник и пръстен,
а безвремие в кръг.
На краката си нямам обувки,
а пропасти.
Боже, свят ми се вие от пропасти.

Нямам дрехи, които са хубави.
Нямам стая, която е хубава.
Нямам стол – да облегна ръцете си,
когато не те виждам до мене.

Искам само да те виждам до себе си
и луната да стане бонбон.
Боже, трябва да внимавам със сладкото.

И си мисля да ти купя часовник и пръстен,
но не скъпи – откъде да намеря пари за луксозни отблясъци?
И си мисля да ти купя обувки
и да стана красив като нови обувки
и красив като дрехи,
които ти обличаш, когато те гледам.

А сега си седя и те гледам,
и люлея страха си на стола,
и завъртам главата на стаята.
И съм толкова хубав, че плача
от любов.
И така погрознявам все повече.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *