Защото ме целуваш толкова старинно,
ти подарих дълбочините на антична Сердика.
И никакви подземни улици не могат да отидат
оттатък църквата, приличаща на вечер.
Аз съм живял така – разполовен… В археология,
която осветява мъчни стенописи.
И никакви подземни строфи нямат основание
освен една – че ме целуваш толкова старинно.
Не си признавам, но потъвам в експонатите –
като дете, дошло да хвърли камъче.
И само гущерчето в дълга антология
записва как изглеждаме старинни.
Към края на разходката по времето
ти подаряваш бъдещи часовници на просяка.
И да е ясно, че не сме изгубени,
превеждаш стихове, написани от сенки.
Страхувам се, че любовта ни слиза
по стъпала, по-лъскави от слава.
Целувай ме старинно… Утре някъде
ще разкопаят град с едно стихотворение.
Be First to Comment