Skip to content

БАБА

Преди да съмне, пръстите на баба миришеха на хладно, на кибрит и чамови подпалки. После миришеха на черупка на яйце и на масло. После на звънец от гушата на коза и на първи приказки с комшийките. После пръстите на баба ставаха зелени от бурена за кокошките, после потъмняваха от вишните, а преди обед се бялваха от брашното за питата. Питата е бабина длан – с кръгове, с очертания. И още на шарена сол миришеха пръстите на баба по обед.
Следобед ръцете на баба бяха бавни и задрямали. И кафето в джезвето три пъти повдигаше черното си коремче, преди да стане готово. Съскаше кафето в джезвето и къщата миришеше на сърбане на кафе – фиушт…фиушт… И устните се набръчкваха, и лицето на баба просветваше в следобеда.
После баба шиеше копче и се късаше конец и ушите на иглата ставаха все по-невидими. Тогава пръстите на баба миришеха на игла и конец.
На свечеряване въздухът миришеше на тропане на котли, на пръски издоено мляко, на завъртане на ключ и на боси крака, които влизат в къщата.
После вечерта утихваше и аз вдишвах топлата вода от канчето, сапуна, пешкира, вдишвах гушата и гердана на баба, очилата и съня ѝ.
Вдишвах къщата, която се казваше, както се казваше баба.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *