Skip to content

БАЛАДА ЗА ЛЯТОТО

Излиза от двора ни лятото, облечено в рокля от бархет,
краката му боси горят и подскачат, и ливадите парят.

Хлапак неумит, облякъл е роклята цветна на баба,
която сънувам и която от години я няма.

Облякъл е спомен за седефено копче красиво
и сега закопчава един мак за зелената нива,

и сега закопчава една джанка за дървото красиво
и със бархетна сянка при реката отива.

Хвърля роклята мека и изчезва, и преплува реката,
и на мъртвите носи ракия и баница, и утеха,

и на мъртвите носи череши и вино, и жито,
а е само хлапак, който още за баба си пита.

А е лято, момче или дявол с опашка на гущер,
или слънце, което лежи и бълхите си пощи…

Или нищо подобно – просто лятото тича по пътя
и отива да види как овцете си гледат във пъпа,

как светът си пладнува и на сянка си сбира главите
и как вечер със бархетни рокли се обличат жените.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *