Skip to content

БАЛАДА

Къде отиват конете, като умрат?
Някъде, където е пълно с копита и с гриви
и където могат да се въртят на пета и да пръхтят,
и където няма мухи, и опашките им са щастливи.

Къде отиват кокошките, като умрат?
Някъде, където за всяко перо има различна боичка
и където кокошките могат да разцъфтят
от радост, че зърната са по-много от всичко.

Къде отиват котките, като умрат?
Някъде, където небето сияе от звездни мишки
и където котките си облизват мустачките и летят,
и летят толкова тихо, че направо е скришно.

Къде отиват магаретата, като умрат?
Някъде, където ушите на морковите са огромни
и където магаретата едно след друго вървят,
и всяко едно от камъчетата по въздуха си спомнят.

Къде отиват кучетата, като умрат?
Някъде, където гласът им е гръмотевичен
и където зайците обикалят в кръг,
и където лисиците като зайци треперят.

Къде отиват гълъбите, като умрат?
Отиват на гости при облаците отвъд планината,
отиват да видят реките, които текат
и се вливат в очите им и в крилата.

Къде отиват хората, като умрат?
Отиват при всички животни и птици, и при сърцата си.
И си лягат с дрехите, и се унасят, и спят,
и са си в къщите, и по леглата.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *