Skip to content

БОБЕНО ЗЪРНО

Когато бях дете, баба беше по-стара от Стара планина, а аз – по-малък от бобено зърно. Баба беше по-стара от Стара планина и аз нямаше къде да отида, освен до полите ѝ, до джоба на елека ѝ и до върха на косите ѝ. И да спя, докато поникна отново и стана зелен, кръгъл и гладък.
Баба гледаше на боб и позна, че съм гладен, и ми сипа паница с боб, и аз я изядох.
Беше вечер и баба отиде да измие паницата, и паницата грейна в небето.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *