Skip to content

БОБ ПО ОСИКОВСКИ

            В тези усилни и паметни дни с жена ми решихме да направим коледно добро. Ама като няма на кого…
            В осемнайсететажния ни блок вечер светят твърде ограничен брой прозорци, а иначе пълните асансьори дремят, обездвижени с часове. Ковид е…
            Богатите от блока се изнесоха и, взели безценните си животи и бижута, потънаха по вилите си в Гърция или на Черноморието. Една милионерска династия дори забрани на фризьорите и козметиците си да споменават, че не са в София – страх ги е да не ги оберат и да не им развалят карантината, усамотението и красотите.
            В блока останахме по човек на етаж, дето се вика, ама такова е положението.
            Истински флагман на оставането беше домоуправителката. Тя само се облече в космонавтски костюм и продължи да стои на своя боен пост. Украси елхичката във входа освен с играчки, и с бели маски. Сложи дезинфектант пред пощенските кутии, по-голям от бидон за зеле. Залепи в асансьора табела с надпис “Моля, стойте с гръб един към друг“ и животът бавно продължи напред и към Коледа.
            На Коледа освен чудеса, става и чуден боб по осиковски – с маслини, с печени червени чушки, с гъби и моркови и девесил, обезателно девесил.
Осиковският боб на жена ми е нашето коледно чудо.
            –Занеси на домоуправителката един буркан с боб! – Казах аз.
            – Безсолен е, заради теб не съм слагала грам сол.
            – Нищо, тя ще си го досоли.
            Много се зарадвала домоуправителката на боба, разплакала се от умиление, но сълзите ѝ останали зад космонавтския костюм, невидими и тайни.
            На първи януари по обяд се звъни. Сурвакари са, викам си. Сурвакари, ама друг път – беше домоуправителката. Като една истинска Валентина Терешкова на нашата бетонна ракета, като една майка закрилница, тя ми подаде бутилка червено вино „Меча кръв“ и един празен буркан.
            – Връщам ви буркана. Изварявах го половин час за всеки случай. Вътре има нещо за вас.
            Отваряме ние буркана, а вътре – картичка – малка, стерилно изварена и с много мил надпис: „ЧНГ. Да сте живи и здрави и слагайте повече сол в боба.“

Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *