Skip to content

БОЛНИЦА

Живея в столицата си
и точно срещу психиатрията на четвърти километър.
И гледам как дърветата
събличат своите халати
и литват към небето.
И гледам как в градината
на тази задушевна клиника
от есента остават няколко рецепти
и листа изстинали.

Аз имам много време,
прозорец и сезони,
снежинки,
цветове
и дъждове отронени.
Аз имам дълги пръсти, с които най-красиво
рисувам тази болница – изящно и наживо.

И съм щастлив, че мога
да си играя с формите,
да влизам през надеждите,
да скитам в коридорите,
да съкруша решетките и сенките да пазя…
Живея срещу болница, в която липсват залези…

И изведнъж се сетих
как преди три години
един говорещ облак
седеше на комина
и болницата викаше, и молеше да слезе,
а той валя три мига и после се изплези.

И изведнъж си спомних
как преди три живота
съм скитал като облак в изгубена посока
и тъкмо затова сега живея точно
където има болница.
И дълго многоточие.

Но аз се изкушавам,
защото съм наивен,
и влизам през портала, и хвърлям свойто име,
и като в психиатрия потъвам, без да мисля.

Каква красива есен –
с рецепти като листи.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *