Skip to content

БУРЯ

През моя прозорец виждам една голяма, голяма небесна чаша.
И чашата е пълна с нюанси на тъмносиньо.
И идват облаци, и чашата прелива, и аз се плаша,
защото ще завали и реката от чашата ще пие.

Реката е жадна, но е влюбена и слаба река
и от толкова дъжд ще ѝ стане лошо и тясно.
Тъмносинята чаша прелива и една мълния с жълта ръка
черпи всичко наоколо с дъжд и крещи, че дъждът е безплатен.

И какво да си мисля – че чашата е само една чаша от огромен сервиз,
който дрънчи някъде в космоса и се смее, и приближава?
И вали, сякаш рибите от реката викат дъжда на бис,
и реката слуша, слуша и слуша, и премалява.

Сега трябва да кажа, че прозорецът на къщата ми е на самия бряг
и че къщата ми е и къща, и река, и върба, и лодка,
и че на масата ми има само една чаша, която се пълни пак и пак
и с дъжд, и със следобеден дъжд, и с прогизнали нощи.

Но реката е там – до скалите и до края на този свят,
който чака голямото завръщане на дъждовете…
И виждам мълнии – тъмносини мълнии, които на своя парад
маршируват и бляскат, и се прегръщат, и си стискат ръцете.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *