Skip to content

ВЕЧЕР

Денят си събува обущата,
прибира се вкъщи
и сяда. 
След малко по небето ще плъзгат
звездните гущери
и люспи от опашките им
ще падат.

И денят ще се радва като дете
и ще мисли,
че това са светещи копчета,
и пижамата си ще закопчее.
И ще гледа през прозореца
как опашките на звездите
трепкат
и се люлеят.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *