Skip to content

ВЕЧЕР

Всичко изчезна…
Разпръсна се всичко –
дори твоите гърди с шоколадовите лунички,
дори твоите венички по вратлето надолу,
дори кожата ти и нейната гола история;
дори пръстите ти, с които се спускаш
по гърба ми и гукаш, и звуковете разпукваш,
дори кръглият ритъм на планетите топли,
дори вкусът на притеглянето – дълбок и мокър,
дори това взривяване на хълм и подножие –
всичко изчезна…
Изчезна ли, Боже?

Всичко изчезна,
разпръсна се,
скри се –
разпиля се като белите зърна на ориза,
като лещата и граха, като житото и брашното
и като вечерята, която ми носиш в леглото.
Всичко изчезна, освен една вкусна подробност –
че езикът ми от горе до долу те помни
и вкусът на вечерята – тих и затворен,
ухае на тебе от горе до долу.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *