Skip to content

ВИДРА

            Инфарктът ме беше хванал за гушата и за краката и близо две години не бях мърдал от София.
            А какво е инфарктът – видра. Видра, която лови риба – рибата на сърцето и рибата на страха.
            Зверче е инфарктът и ако не може да те замъкне веднага в сенките си, обикаля около тебе с години.
            Страх е инфарктът, голям страх и от време на време – сън и забрава преди големия сън.
            И точно затова, че не си бях показвал носа извън София, направо полетях за Топилище. Топилище е моето село, в което Вита си търка бедрата и коленете, а Балканът си навежда врата и очите, за да го види.
            Обичам го това село и защото беше пълно с кози и с приятели. По-точно – с две кози и с двама приятели. Нашите кози бяха две, двама бяха и приятелите ми.
            Козите преди много години се качиха в планината, защураха се в едни скали и станаха ангели. А моите приятели тръгнаха след тях. И уж вече пушеха цигари, уж понякога си пийваха ракия, даже веднъж подпалиха плевня със сено, а пък и те станаха ангели.
            Проходил съм в двора на църква, ама никога не съм и помислял, че и кози, и момчета, които пушат и си пийват ракия, могат да станат ангели.
            Откъде знам, че са станали ангели ли? От това, че една зима доих мляко от пряспа точно там, където изчезнаха козите. А една нощ спах на гробището, пиян от любовна мъка, и като се събудих, видях, че съм завит с бебешкото си синьо одеялце. На одеялцето имаше две ангелчета и Дачо и Тони знаеха за това.
            Веднъж с тях носихме  това одеялце да го перем на реката и те много му се смяха. Само те са – няма кой друг да ме е завил.
            Като влязох в къщата, и видях, че е обрана. Да обереш дърво, разбирам – ябълките цъфтят, зреят и се търкалят. Да обереш боба на някого – също. Бобът се вари и се яде. Ама да обереш къщата на някого е все едно да му обереш годините. Как се обират и крадат години, като те са си лично на човека? В тях има и баби и дядовци, и маси и столове, и каренца и одеяла, и целувки, и плач, и шамари, и пружинени легла с нарисувани лебеди, и детство, и мляко, и сланина, и топъл хляб – и всичко.
            И някой да ти преобърне всичко това с краката нагоре. Най-страшното е, че като ти крадат къщата, ти преобръщат времето с краката нагоре и то става бръмбар и маха с крачка, и не може да помръдне.
            Моите комшии и от четирите ми страни ми се сърдят, откакто се помня. Ядосваше ги, че ходех по двора с къси гащи, че майка ми гледаше кози и козите бяха саански, ядосваше ги, че имаме порта от ковано желязо, че в двора ни пищеше банциг за рязане на дърва и че петелът ни беше бял.
            А най-много се ядосаха, когато издадох стихосбирка. От къде накъде – са си мислели моите комшии – той ще издава книжлета, а тиквите на майка му ще се катерят по нашите огради. И баща му ще пие кафе на терасата всеки следобед и няма да сърба силно.
            Стиховете ми ги ядосваха най-вече с това, че освен в книга те се появяваха от време на време и във вестници, с които комшиите си палеха печките. Пали си печката моят комшия Лальо Вътев и хоп – името на Николайчо във вестника. И вестникът вместо да стане на огън, става на смачкана топка.
            Като отпечатат мои стихове във вестник „Тетевенско ехо“ в събота например, и майка ми веднага метне една баница. Извади баницата и – в пенсионерския клуб. Радва се жената и черпи ту с баница, ту със стихове. Ама от почерпката се услажда само баницата, защото майка ми винаги я прави с много сирене и с по десет яйца, и за стиховете не остават сили.
            И ето ме мене, стиснат за гушата от оная видра и страховете, посрещнат от разбита къща и намусени комшии, цъфвам в Топилище.
            Бях издал преди няколко месеца „Ябълковият човек“. Бях си излял в тази книга и майчиното, и козето мляко, бях си излял и живота, и облаците, и любовта, и греховете. Знаех, че книгата се харесва и че дори в моето село чули за нея. Някои се познали, познали и роднините си и се зарадвали. Други обаче казали, че бенките на носа на баба ми не били две, а само една и затова книгата не е вярна. Така казали – книгата не е вярна, защото бенката на баба му беше една.
            Изпратил бях аз по пощата за подарък на читалищната библиотека няколко екземпляра от „Ябълковият човек“. Вижте какъв израз само – „изпратил бях няколко екземпляра“. Че то една книга, ако не се състои от екземпляри, каква книга е?
            Влизам в магазина на площада и продавачката се изчервява. Между щайгите с картофите и лука – изправен като стока и като екземпляр, стои и „Ябълковият човек“.
            – Това какво е? – питам.
            – Даваме я, който иска да я чете. Донесе я библиотекарката на читалището и вика, че е за тукашни работи в селото. Вие да не сте…
            – Аз съм. Върви ли книгата?
            – Досега три жени я взеха да я четат и после я върнаха доста запазена. Аз още не съм я чела. Радвам се да Ви видя, господин Милчев. Дъщеря съм на Дишо Палигоря – били сте заедно с него до четвърти клас. А книгата са я сложили така и в сладкарницата, който иска, да я вземе.
            – Хубаво, и много здраве на Дишо!
            Отвън пред магазина обаче са се насъбрали бая деца. Гледат ме и се подмотват. Оправям си аз побелялата коса, а те се приближават – на един метър са от мен.
            – Може ли да Ви пипнем?
            Трепвам, но ми става приятно.
            – Казаха ни, че си е дошъл известен човек от София и ако може да Ви пипнем…
            – Кой ви каза?
            – Хора ни казаха. Казаха ни, че сте в магазина.
            – Знаете ли как ми е името?
            – Знаем, гледаме Ви по телевизора всяка вечер.
            – Е, чак всяка вечер… Даваха ме напоследък два-три пъти. И как ми е името?
            – Орлин Горанов! Орлин Горанов! – викат децата и махат около мене.
            После тръгвам към Вита и под теления мост чакам да се мръкне. Може пък и да е останала някоя истинска видра и да я чуя как се къпе във вира.

Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *