Лежим високо, лежим съвсем –
обезлюдени и преизпълнени.
Еделвайс трябва да продадем
и да си купим от птица кълнове.
Да ги посеем върху скали.
Скалните птици цъфтят понякога.
От тебе бяло ще завали,
от мен ще капне жажда за мляко.
Мълчим дълбоко, мълчим почти,
по-водоравни от водорасли.
Еделвайс трябва да премълчи
колко е светло, като угасне.
Като угасне, и става ден…
На планината денят е объл.
И се завива с такъв сатен,
под който всичко е бледо голо.
На планината трябва дете –
розово въгленче с искрящи мигли.
Господи, дай ни едно сърне
и сняг, от който да се разлисти.
Коментирай първи