Skip to content

ВИСОКО

Лежим високо, лежим съвсем –
обезлюдени и преизпълнени.
Еделвайс трябва да продадем
и да си купим от птица кълнове.

Да ги посеем върху скали.
Скалните птици цъфтят понякога.
От тебе бяло ще завали,
от мен ще капне жажда за мляко.

Мълчим дълбоко, мълчим почти,
по-водоравни от водорасли.
Еделвайс трябва да премълчи
колко е светло, като угасне.

Като угасне, и става ден…
На планината денят е объл.
И се завива с такъв сатен,
под който всичко е бледо голо.

На планината трябва дете –
розово въгленче с искрящи мигли.
Господи, дай ни едно сърне
и сняг, от който да се разлисти.

Публикувано вПЕТЕЛ ОТ МАЛИНОВ ПЕЙЗАЖ (2008)

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *