Skip to content

ВРАНИ

Рано сутрин и малко преди здрач покрай прозореца ми прелитат врани. Сиво-черни и лъскавочерни, високи – те приличат на откъснати парчета тъмни облаци. Скупчват се, разпръскват се, реят се и не спират да говорят. И говорът им прилича на ножица, която реже плат, или на далечно хъркане.
Сутрин и вечер прелитат врани.
Сутрин идват от Витоша, за да се хранят в София, а вечер се връщат да спят в Драгалевци и Бояна.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *