Skip to content

ВЯТЪР

Къде живее вятърът, когато спре –
на онзи клон,
в забрадката на мама?
Прекрасно е,
че вятърът не може да умре,
но и в косите ми не може да остане.

Живее той и в човка на петел,
в око на люляк,
в устни на кокиче.
Замаян вятър, който е помел
небето,
за да се завърнат птиците.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *