Skip to content

ГЕОГРАФИЯ НА ЕДНА РАЗХОДКА

Когато аз и ти вървим,
аз винаги съм някъде до лявото ти рамо.
До лявата ти ключица по-точно.
И до онази бенка, дето наблюдава
дали вървя отляво
на живота ти.

На педя по-надолу
кожата ти е прохлада
и притежава свойствата
на някакви изчезващи частици електричество.
Такава кожа имат само малките деца,
когато са пораснали големи.
И аз си казвам,
че това е моят климат.

И в този климат има много география –
с красиви възвишения и сенки,
с разколебани рокли и реки
и с гладкото площадче на корема ти,
което дълго обикалях с пръсти.

Наоколо е пълно със значения –
например като ключицата ти, която
отключва моя страх,
че от сезоните
съм ти оставил есен.
Само толкова.

Благодаря на Бога,
че ръцете ти излъчват вятър
и че е толкова прохладно,
докато вървим.
Аз – по-далече от сезоните,
ти – с мен, разбира се,
но в друга есен.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *