Skip to content

ГЕОГРАФИЯ НА ТЯЛОТО ТИ

Не зная кой е бил владетелят
на тази твоя територия
и кой е управлявал цялото творение.
И кой е управлявал
цялата повърхнина и граници,
вулканите и долините,
тичинките, дюлите
и ручеите с бистри устни;
саваната и нейните окръжности
и хълмовете с боровинки най-отгоре;
колоните от хладен или топъл мрамор
и разстоянията между тези същества.

Не зная кой е гледал как се къпеш –
от облаците до реката.

Не зная кой е князът на косите ти,
но князът на косите ти е управлявал
гребените на света.
И не е разрешил да се разбърка
и едничък косъм.
И не е позволил и косъм от главата ти
да падне.
Защото е обичал вятърът в косите ти
и вятърът в главата ти
и е обичал да пристигат дъждове
и ласкавите ти коси да са полирани.

Не зная кой е бил стопанинът на шията ти,
но гледката е удължавала живота му.
И шията е удължавала представите
за разстояния и прешлени от облаци.

За раменете ти отпада всякакво съмнение –
тях езерото само може да ги притежава.
Или пък равновесието, равнината,
или трептението –
как ще издържат на цветовете
в толкова посоки?
За раменете ти е ясно, че отмерват
като везни и вятъра, и шала ти.
И само грам несъвършенство е достатъчно,
за да отпуснеш рамене и да изчезнеш.

Екваторът е винаги горещ.
И възхитителен,
следобеден,
оазисен
и равен,
и пропадащ.
И аз си мисля,
че за да те видя тук,
ще трябва да те искам не от някого,
а от слънчасали от обич думи:
гърди,
корем,
водовъртеж,
миражи и солени капки,
и пясък и солена захар,
и нокти в пясъка –
чак до прохлада.
И ето ме – в екватора на тялото,
където никога не мисля нищо повече.

Надолу са бедрата ти –
два хоризонта,
между които любовта избира себе си.
И носи и дъжда, и снеговете,
сезоните и плодните градини,
и носи цялата си безнадеждна география
при делтата на твоите бедра.
Над тази делта птиците прелитат
или гнездят,
когато имат сила.

Пропуснах само да разкажа нещо,
което знам, без да разбирам нищо.
Защото няма как да има нищо друго,
освен сърцето.
С тъжната му власт
да управлява цялата обърканост –
от двата хоризонта до косите ти.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *