Skip to content

Гложенският манастир „Свети Георги“ е дете

Като опашка на сърне
са белва между буките,
изгубва се,
подскача,
а после като облаче
поглежда от скалата.
И е така красив,
че слънцето
го милва по главата.
И влиза в църквата му,
и лежи на плочите,
и се търкаля.

Аз знам, че манастирът е дете,
и от дете това го зная.
Дори си мисля да му подаря
една икона с конче.
Какво, че Свети Георги има кон,
щом точно мойто конче
лети наоколо
и аз съм толкова замаян?

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *