Skip to content

ГОСТ

На ръба на студа, до гласа на зеленото
един щъркел притихва и изпружено дреме.

Той пеша е летял… Като светещ магьосник,
който точно навреме сам си идва на гости.

Затова замълчете… И полека в съня му,
нарисувайте локви и мехурчета сини.

Нарисувайте жаби в разлюляна посока
и пуснете перата да се реят дълбоко.

Този щъркел е болен от любов и копнежи,
от мъгли, упоени в тишината на скрежа.

Този щъркел е болен и сега се лекува
с упойка, която точно тук съществува.

Потърпете до утре и тогава елате,
за да видите слънцето как му гали главата,

как от клюна му капе разтопеният вятър
и зеленото близва с езиче листата.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *