Skip to content

ДАЛЕЧНА СОЛ

Когато си припомням вкусовете на любов,
си мисля за далечна сол.
Събирам пръстите си точно върху ключицата
и вдишвам потното очарование на лъскаво зверче.

Далечна сол е цялата ти кожа –
от устните до другите планети на гърдите ти.
И пръстите ми са единственото доказателство,
че нашето пътуване е кръгло.

Веднъж ми каза, че парфюмите ти
са метафори.
И се разходи под римувания дъжд.
И този дъжд валя,
докато аз написах всичките си книги.

Сега си мисля, че не съм написал нищо друго,
освен това:
„Мъжете ти съм всъщност само аз.”

Когато си припомням вкусовете на любов,
си мисля за далечна сол.
И затова ти казвам –
идвай си понякога, но моля те, внимавай –
да не се разсипеш.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *