Skip to content

Да видиш Гложенския манастир

Гложенският манастир е толкова високо в небето, че трябва да се вижда отвсякъде. Да, ама не е така.От дете знам точно къде е. Хиляди пъти съм го съзирал над гората и под облаците, а сега го няма. Кривя си шията и очите да го видя, а той е изчезнал. Гледам нагоре – къпини, орехи, баири, клонаци, буки, мъгли, а манастира го няма. И изведнъж – ето го! – Като кафяв светъл охлюв е изпълзял по скалите и си почива между небето и земята. Пристъпя крачка напред – изчезне. Върна се обратно – пак си е там. После метър надолу – стопил се е. Защо правиш така, Господи,че високите и далечни неща да ги виждаме изведнъж и само от едно място. И само когато ти решиш…

Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *