Skip to content

ДЕКЕМВРИ

Ако си представим, че годината е хартия,
декември е най-смачканият ѝ лист.
Напишеш нещо – вятърът го изтрие,
но снегът през декември е бял и чист.

Декември е грешка – правописна и всякаква,
но това, че Исус се е родил, е знак,
че дори накрая – в студа и в мрака,
снегът през декември е прекрасен сняг.

Ято врани се търкаля като въглени черни
и лисица прекосява скъсения ден.
И декември се спира, и иска да седне
направо в снега, който пада студен.

И тогава си мисля, че декември е зима
и дете, и фъртуна, и врабец, и луна.
И че всичко наоколо е хартия незрима,
по която снегът пише с изящна ръка.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *