Skip to content

ДЕНОНОЩИЕ

Не е важно да ти разказвам пейзажите и очите си през деня –
долината с мъгли от сапун,  разсъмването на ябълката и нейните глобуси,
герданите на дивите гълъби,обецата на памуковата коза
и огромния скакалец, който лети и отнася себе си.

Не е важно да ти нарисувам слънцето като баница или  жълтък.
Или да нарисувам ръката си с разтреперани колебания,
или роклята ти, която се върти като слънцето в кръг
и е сладка като закуска и обед, и вечеря, и не може да ме нахрани.

Не е важно да ти кажа, че те обичам целия ден –
още от съмването и блесването на първата песъчинка.
Не е важно да ти кажа, че коремът на дъждовника е позлатен,
за да ти изглежда понякога като облака синкав.

Не е важно да те заведа при кадифения вир
и да те завия с този плат от прохладни вълнения.
Или да сложа ухото ти до пълен с врабчета чимшир
и ти да слушаш как чимширът и реката си мислят за мене.

Важно е да ти покажа всичко това през нощта.
И да те кача по една по-висока от косъм пътека в скалите.
И ти да пипаш мрака по лицето и устните, и по бялата му коса
и да не знаеш кое съм аз и кое са очите ти.

И да не мислиш от колко пейзажи съм те отнел
и през колко следобедни стихотворения съм те пренесъл.
И да не знаеш, че мракът е най-красивият хмел,
по който думите се спускат и се качват в небето.

И да не знаеш защо съм те довел при този мрак
и защо те обичам повече от видимото и ясното.
И защо накрая паля една клечка кибрит все пак
и те гледам, и нищо не виждам, и си прекрасна.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *