Skip to content

ДЕНОНОЩНО

Не е важно да ти разказвам пейзажите
и очите си през деня –
долината с мъгли от сапун,
разсъмването на ябълката и нейните глобуси,
герданите на дивите гълъби,
обецата на памуковата коза
и огромния скакалец,
който лети
и отнася себе си.

Не е важно да ти нарисувам слънцето
като баница
или жълтък.
Или да нарисувам ръката си
с разтреперани колебания
или роклята ти,
която се върти като слънцето в кръг
и е сладка като закуска и обед, и вечеря,
и не може да ме нахрани.

Не е важно да ти кажа,
че те обичам целия ден –
още от съмването и блесването на първата песъчинка.
Не е важно да ти кажа,
че коремът на дъждовника е позлатен,
за да ти изглежда понякога
като облака синкав.

Не е важно да те заведа при кадифения вир
и да те завия с този плат от прохладни вълнения.
Или да сложа ухото ти до пълен с врабчета чимшир
и ти да слушаш как чимширът
и реката
си мислят за мене.

Важно е да ти покажа всичко това през нощта.
И после да те кача по една по-висока от косъм
пътека в скалите.
И ти да пипаш мрака
по лицето и устните, и по бялата му коса
и да не знаеш кое съм аз и кое са очите ти.

И да не мислиш от колко пейзажи съм те отнел
и през колко следобедни стихотворения
съм те пренесъл.
И да не знаеш, че мракът е най-красивият и замаян хмел,
по който думите се спускат и се качват в небето.

И да не знаеш защо съм те довел при този мрак
и защо те обичам повече от видимото и ясното.
И защо накрая паля една клечка кибрит все пак
и те гледам,
и нищо не виждам,
и си прекрасна.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *