Skip to content

Думи на писателя Васко Жеков за премиерата на „Ябълковия човек“

Лежа си тази сутрин гърбосложен на кревата, вперил празен поглед в празния таван и съждение съждавам и размишление размишлявам и така до извод закономерен стигам, че има на този свят едно нищо дето не е много свят. Ти го бистриш – то се мъти. И колкото повече хора го бистрят, то по мътно става. И да речеш, че е само у нас, а то по целия свят. Бистрят го политици, бистрят го мъченици. Бистрят го по микрофони, бистрят го по телефони. Бистрят го по екрани, бистрят го по зандани. Бистрят го по сенати, по палати, по паланки и край селските аланки.

Тази пуста политика в блатото ни натика. Газим кал до колене и туй не ме отмина и мене. Сгащи ме във фейс-буки-глаголи.

Решил съм обаче, да размятам метлата и да на метено да се разположа, от някои ще се скрия, а натрапниците направо ще паузирам.

Добри хора, сериозно ви моля: гледа ми се хубава живопис, лети ми се на крилете на вашата поезия, пътува ми се по сюжетите на вашите разкази.

Вчера вечер преживях всичко това в Националната библиотека на премиерата на първия сборник с разкази „ Ябълковият човек“ на поета Николай Милчев с блестящ анализ на Магдалена Абаджиева.

Толкова бях впечатлен, че ми се ще този празник за душата да продължи вечно. Или поне по-дълго. Моля ви, помогнете ми с вашите стихове и разкази.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *