Skip to content

ДЪЖДОВНО КАФЕНЕ

Пред кафенето масите са бавни и незащитени.
Дъждът вали и пълни чашите им с питие.
Аз мисля, че това е водка… Или някакво изобретение,
което дава на дъжда по-силно битие.

Вали красиво – по-красиво от прозрачна капка.
И по-красиво от следобедно напиване вали.
Столовете задрямват, после трепкат, ръкомахат
и са щастливи от това, че непрекъснато вали.

Идват врабчета – колкото да пият от следобеда
и колкото да прелетят над чашите и над света.
Врабчетата са рошави и не летят, а ходят
и въздухът е тяхната заоблена земя.

Идва и мъж – с чадър, направен от очакване,
с чадър от дълги и напрегнати неща.
После една жена пипа чадъра му и ахва –
една измокрена от идване жена.

После е ред на чашите, но на различни чаши,
на някой друг чадър и друга ахваща жена.
Над кафенето свечерява и изчезват масите,
и една котка си отръсква лапите. Само това

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *