Skip to content

ДЪЖД

Цяла нощ си мисля, че вали дъжд. Уж спя, а си мисля, че вали. Чувам капките по сателитната чиния. Сателитните чинии най-вече са създадени да се пълнят с дъжд и да разказват как птиците пият от тях.
 И не е вярно, че през нощта дъждът бил черен, а през деня – бял. Просто през нощта е неосветен. Иначе винаги е прозрачен, защото няма тайни. Тайната му е да се разхожда по въздуха като по въже.
Ако дъждът вали нощем, значи е срамежлив и не смее да се покаже пред очите на хората. Ако слиза през деня, е суетен.
Срамежливият дъжд винаги заспива призори, уморява се и заспива. А суетният е суетен даже в късния следобед и до до края на вечерта също. Но това зависи от прогнозата за времето. Дъждът напоследък много се влияе от прогнозата за времето.
Когато вали, най-много се тревожа за шофьорите, за прозорците пред очите на шофьорите. Аз не карам кола и моите дъждовни прозорци са си дъждовни. Но на шофьорите дъждът им закрива пътя и те пускат чистачки.
Представяте ли си само – чистачки за дъжд? Как можеш да изчистиш дъжда с чистачки? Та той е най-чистото нещо на света.
При валене се успокоявам, става ми много спокойно. Някога си обяснявах това спокойствие с мисълта, че като вали, няма как да излезеш навън и да свършиш нещо.
Сега изобщо не мисля така. Когато вали, аз нямам никакви други намерения, освен да гледам дъжда. Това е най-важната ми работа. И да не ходя никъде – само да гледам. Веднъж гледам дъжда, после мъглата, после облаците, после снега.
После гледам теб, като спиш, и се чудя защо не са те кръстили Капка –Капка, която спи.
Цяла нощ си мислех, че вали, а то наистина си е валяло. И сега, на разсъмване, улицата е като кестен – есенна и гладка. Как се търкаля тази улица само и блести – меко проблясва и се търкаля.
Улицата е голяма капка.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *