Skip to content

ЕЗЕРОТО ПРИВЕЧЕР

Не виждам патицата,
но чувам ръкопляскането на крилете ѝ.
И чувам как се къпе тази топла мелница
и как върти и здрач, и пръски.

Не виждам патицата,
но виждам как папурът
подпира с кафявите си лакти вечерта
и я държи на няколко светлинни мига
от водата.

Тогава патицата литва.
И аз си мисля,
че това е кадифената ми шапка,
която всяка вечер
ходи някъде високо.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *