Skip to content

ЕЗЕРО С ДВЕ ПАТИЦИ

Похапват си вълнички патиците и вълничките са вкусни –
по-вкусни са от вятър и от мед, от захарни трептения.
На патиците им е все едно, че аз си мисля за изкуство,
докато те похапват от вълничките зелени.

След малко патиците спират да ядат и почват да се любят.
И идва матова мъгла, и всичко се изгубва.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *