Skip to content

ЕСЕНЕН ДЕН

Есенно слънце – лимонено, бледолилаво и синкаво,
тихо, измито, отронено в бабината градинка.
 
Градинката хубава, хубава – колкото орех голяма,
сякаш от Господ рисувана – не градинка, ами поляна.
 
И баба ходи замаяна между цветя и домати –
мъничка баба, залутана в градината на земята.
 
После на обед баба ляга и си почива.
И слънцето става дълго, следобедно и красиво.
 
И над градинката свети круша от сладко злато.
А баба спи и сънува, че е бръмбарче крилато.
Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *