Skip to content

ЕСЕНЕН ПЪТ

Сега едно есенно листо е моят Вергилий
и то ме води навътре, навътре в гората.
А след гората си ти, моя мила
Беатриче на светлината.

И защото поезията е илюзия и блян,
край мене плуват листа и спокойствие.
И един по-червен от звездите дрян
тръпне от сладост и чака да дойдеш.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *