Skip to content

ЖЕСТОКАТА ПЕПЕРУДА

Някога, като малко момче, баща ми ме водеше на лов. Виждал съм как умират животни и птици и този лов е в мене и досега – като сянка и като нещо студено. Но и като замайване, като тръпка и потръпване, като наслада и стръв. Още преглъщам миризмата на барут, чувам как прищраква пушката и как празните гилзи отхвърчат на земята. И това хуухх, с което баща ми издухваше дима от цевта на пушката, още е в ушите ми и в носа ми. Ако си раздвижа езика и докосна с него небцето си, ще усетя вкуса на барута и на дима от барута.
Смъртта по време на лов е внезапна. Тя изскача от тревата, излита от тръните, идва изпод земята, изниква от лая на кучето, срутва се по пътеката и винаги е внезапна, рязка, пробождаща. И ловецът стреля и стреля пак и пак, защото не може да не стреля, защото животното и птицата се движат и го предизвикват, защото стреля не ловецът, а биологията му, гените му, природата. Стреля животът. Така е по време на лов – стреля и убива самият живот.
Виждал съм как умират животни и птици, какви са техните жестове, фигури, кръгове, спирали, цветове и изображения преди смъртта и това ме плаши и намагнетизира едновременно, защото във всяко умиращо същество сега – едва сега, а не някога като дете, виждам себе си.
Заекът, ударен от сачмите на ловеца, се разтяга. Чува се тупането или по-скоро – топуркането на оловото по кожата. Заекът за миг става двоен, после се свива, после прави кълбо напред и отново се събира. Дългите му задни крака понякога се изправят като кокили и той прави няколко последни стъпки – заплашителни и тежки. Ушите му вече не съществуват, изчезват, страхът му става покой. Само няколко червени петънца по сиво-бялата гушка оцветяват края на бягането. За заека зимата е дошла. И студът също.
Дивата гъска поема сачмите, сякаш са иглички на леден вятър. Изправя се и сяда на въздуха. Да, сяда на въздуха. Само за едно зърно време сяда на въздуха да си почине. Да си почине преди безкрайната почивка. После за секунда си клати краката – обутите в плавници крака. Въздухът и небето около дивата гъска са престол, на който тази царица седи за миг, после прави циганско колело, после прави въртележка и пада при земята. Докато се търкаля по склона на въздуха, дивата гъска прилича на тундра с перушина, прилича на парче от черно-бяла черга. Повече бяла черга, отколкото черна. Какво вижда птицата, докато седи на въздуха? Навярно своята доверчивост, своята измамна далечина и своя последен хоризонт, който е долу в ниското. След изстрела всеки хоризонт се изправя на краката си, после рухва и не е вече хоризонт.
Фазанът е поляна. Летяща поляна с дълга опашка и затова неговата смърт е есен. Излита фазанът право нагоре, а после лети само напред, отпуснал ръкавите на цветния си халат, и това е краят му. Като летиш само на една и съща височина, те уцелват, защото си предвидим. Най-удивителното е, че след изстрела фазанът разцъфтява. Става още по-цветен мъжки фазан, после угасва, сякаш е направен от хиляди шарени лампички, които се пръсват. И това негово тракане с клюна, което напомня на тракане на тънички-тънички теракотени плочки. И този негов вик при излитане, с който се мъчи да увлече ветреца и да го изтрие. Красотата умира цветно или така изглежда. А може би фазанът е клоун от небесен цирк, който се е научил да лети и никак не умее да разсмива?
Пъдпъдъкът е топка – малка сива топка като тази, която хвърляхме в часовете по физическо. Тази мозайкова птичка пее сутрин, като непрекъснато повтаря името си – да, пъдпъдъкът пее, като цитира собственото си име. Името му пъдпъдък е целият текст на песента. Той умира изведнъж, без претенции за нищо друго, освен да се запомни името му. Да се запомни пъдпъдъчето му име с тези сиви и сенчести букви в него.
Пъдпъдъкът е точката в това смъртно и цветно, и дълго изречение, което написах сега, а не някога, когато баща ми ме водеше на лов, а аз подскачах около него като жестока пеперуда.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *