Skip to content

ЗАВРЪЩАНЕ

Колкото и да метеш есенните листа
и колкото да събираш снежинките на зимата,
те винаги са деца на пръстта
и на пътеките са роднини.

И винаги се завръщат като деца –
прибират се в къщата си от тишина и мълчание.
А на прага на къщата седи пръстта
и чака да влязат и да останат.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *