Skip to content

ЗАД ПОРТАТА НА ЗОГРАФ

Днес публикувам втория фрагмент от моите зографски писания.

ЗАД ПОРТАТА НА ЗОГРАФ

Ако можех да легна по корем и така – по корем и пълзешком, да вляза в манастира, щях да го направя, но ме досрамя. Досрамя ме да не си помисли някой, че се престаравам и разигравам религиозни пиеси, в които за добро или за лошо – никога не съм вземал участие. Не съм от най- вярващите, по-скоро съм срамежливо вярващ, но омаята на Зографския манастир ме залепи за земята. Да стоя повече прав беше изключено и затова веднага седнах на пейка в двора на Зографския манастир. И видях скелета на една яребица – много голяма яребица.
Вляво от входа едно от крилата на манастира беше изгоряло и сега приличаше на скелет на яребица. Баща ми беше ловец и бях виждал кости на яребица, затова изгорялото крило на Зограф ми напомняше нещо такова.
Обикновено след пожар костите на сградите са черни и опушени, но тези бяха бели и снежни. Няма начин, когато гори манастир, да не стане някое чудо – я дъжд ще завали, я сняг ще падне, я някой светец ще спре огъня и после въглените не са просто въглени и пепел, а знамения и знаци.
Затова изгорялата част на манастира ми е приличала на скелет на яребица – защото тук птиците са на особена почит. Света Богородица Мария, която е покровителка и игумения на Света гора, не може да не е обичала птиците. И кокошките и пиленцата, и врабчетата и славеите, и лястовиците и яребиците. Помнете ми думата – Света Богородица гледа на манастирите като на божии пилета и затова е направила така – изгорялата част на Зографския манастир да ми прилича на скелет на яребица. Нещо като мощи на света Яребица Зографска.
И какво да правя, като в живота ми до святото и свещеното винаги са вървели делничното и земното, и опиващото, разбира се.
– Това е зографска ракия! – Каза ми монахът, който продаваше в магазина след входа на светата обител.
Първото нещо, което ми показа този божи човек като ценност, беше ракията – тъмножълта и гъста като зехтин, със сила четирийсет и два градуса и половина и греховна, както продължиха разсъжденията на монаха.
В магазина на Зограф имаше свещи, икони, иконки, синджирчета, кръстчета, библии, мед, билки и ракия, за която казах, че беше спомената първа.
Нещо много тихо имаше в този религиозен магазин, много тихо и слънчево. И на мене ми стана леко и радостно. Никакво, ама никакво смирение не ме обвзе тогава.
– Медът прилича на жена – продължи монахът продавач. – Услажда устата и тялото и наврежда на човешката душа. – И монахът завъртя един буркан мед в ръцете си. Вдигна го към прозореца и погледна през него. – Ако хапнеш една лъжица, добре. Но после ти прилошава и едва се оправяш. Медът е много бъбрив, много му е бъбрив езикът – И монахът продължи с асоциации и метафори за меда и жената, като стигна и до приказката за меда и жилото.
Личеше, че нещо много дълбоко в него го караше да ми говори против жените. Вярно, на Света гора традицията не позволява да ходят жени, но този човек нещо лично се беше опарил по женска линия и сега просто не можеше да спре.
На Света гора жени не се допускат, а пък закрилница на всички манастири и игумения е тъкмо Божията майка Света Дева Мария. Не мога да си обясня как може да се говори срещу жените така. Има ли друго същество на света с две сърца като майката? Веднъж с нейното сърце и втори път – със сърцето на детето си. Ами Богородица – тя колко сърца има?
Същият монах – продавачът в магазина, се оказа и с послушание да настанява гостите в манастирската гостоприемница – архондарика.
Дали от пътя, дали от очите на Бога, дали от изгорялото крило, дали от приказките за ракията и меда, но той усети, че съм напрегнат.
– Закъде бързаш? – попита.
–Уморих се.
– Е?
Дигнах рамене.
И тогава последва великата проповед за времето, което е в себе си, и за всичко останало, което е в себе си.
Както ни водеше към архондарика, монахът се спря:
– Тук всичко е в себе си. Църквата е в себе си – никъде не ходи и е в себе си. И кипарисите, и те са в себе си. Пътят, по който сте дошли, е в себе си, щом не ви е завел на друго място. Работниците, дето реставрират изгорялото крило, работят в себе си, макар че не го знаят. И братята, и камбаната, и гълъбите – всичко е в себе си. А вие сте се разбързали, закъде?…
После ни сипа по една малка ракия в стаята, където си записахме имената, и ни даде одеяла и чаршафи.
Стаите, в които спят гостите на Зограф, са на последния пети етаж. Смисълът е, докато се качваш по високите стълбите, да разбереш колко е мъчно да вървиш към вярата си – стъпало по стъпало, стъпка по стъпка.
Който е майсторил коридорите на Зографския манастир, е обичал широките пространства. Много, много широки коридори, по които през деня можеш да срещнеш светлината и вярата си, а нощно време да се разминеш със съмненията и страховете си. Широките коридори са пълни с вятър, със сенки и копнежи, с крушения, възторзи и далечина. И съм абсолютно убеден, че този майстор, дето е обичал широките коридори, ги е правил не от дърво, а от птичи пера – висят във въздуха леки и ефирни и никога не падат.
Стаята, в която легнах да спя, беше бяла. Пролетта я беше белосала с топлия си беломорски въздух и тя сияеше, сякаш е запалена свещ. Огледах я бавно от долу до горе. Както си лежах, разгледах тъмнината на белите ѝ стени, разгледах ъглите на стаята и тяхната внезапна близост – ъглите винаги са вътре в себе си и са близко един до друг. Видях прозорците и стъклата им, разделени от дървени кръстове, видях сладката си радост, че съм в Зограф. Най-накрая зърнах умората си и заспах.
На сутринта в стаята ми имаше лястовиче гнездо и в него се бяха накачулили едно до друго три лястовичи муцунки и три човки – сладки и жълтеникави. В стаята ми през нощта се беше родило лястовиче гнездо и беше излюпило три лястовичета. Три дечица си имаше това гнездо.
Зарадвах се толкова много и даже не помислих, че вечерта нямаше никакво гнездо в стаята, че прозорците бяха затворени и че за една нощ нищо не може да поникне току така. Не може, ако не си в Зограф.
А аз бях в Зограф и както стана ясно, Света Богородица Мария много обича птици.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *