Skip to content

ЗА ВРЕМЕТО НА ВЕЛИЧЕСТВАТА

Открива се сесията на Английския парламент. Цветна каляска, сякаш излязла изпод ръката на Бенвенути, откарва Нейно величество Елизабет Втора – кралица на Обединеното кралство, и нейния съпруг в Парламента.
Мекота, блясък, плавност, тържественост и дъх на отминали времена. От прозорчетата на приказната каляска кралицата едва маха с ръка и усмивката ѝ свети като малко облаче. Много умиляващо – чак до сълзи.
После в самия Парламент червеният шлейф на владетелката е поне два километра. Нямат свършване нито славата ѝ,  нито шлейфът ѝ, нито роклята ѝ.
После кралицата чете слово. Чува се как бавно казва, че Брекзит е номер едно, че Брекзит е най-главното за нейното Правителство сега и че тези от емигрантите, които са със заслуги към Кралството, трябва да могат да останат.
При всяка нейна дума Борис Джонсън свети като слънчоглед – радостен и леко прегърбен.
Говори кралицата едва-.едва, а аз гледам короната ѝ. Сякаш е от корали – от прозрачни корали и от прозрачни диаманти, и от прозрачно злато, и от много-много разкош.
Близо стогодишната кралица бавно слиза по стълбите, след като е прочела словото. Слиза полека и внимателно и потъва във величието си.
Много добре, прекрасно! Но аз през цялото време се чувствах като на опера – като на лоша опера. И всичко ми се струваше направено и префърцунено, и оперетъчно. И всичко ми се струваше декор – и тези каляски, и рокли, и корони, и шлейфове – всичко ми изглеждаше неистинско, измислица, представление за деца, които трябва да се слисат.
И се сетих, че някога – преди векове, в Константинопол византийските императори са били спускани от купола на залата, седнали на златен трон. Спускали са ги сякаш от небето, за да се смаят чужденците и туземците. И когато императорският трон е докосвал пода на залата, около трона са пониквали златни дървета, на които са пеели златни механични славеи.
Е, и откриването на Английския парламент ми заприлича на нещо такова.
И накрая – защо трябва да треперя за тази наистина възрастна жена? Защо трябва да се страхувам дали ще се справи с всичко това, дали ще го понесе физически? Защо цял живот трябва да треперя за политици, които вече са извън времето си?
Английската кралица Елизабет Втора е достойна, мъдра и обичана владетелка, харесвана от англичаните. Но всичко на този свят има предел, за всичко си има време и мяра. Включително и за величествата.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *