Skip to content

ЗА ДА СЕ ЧУЯТ КАМБАНИТЕ И МИНАРЕТАТА

Да са вечни Царствата на Христос и на Аллах, да се светят имената им и на небето, и на земята, но е крайно време тези двама мъже да седнат и да си поговорят.
Не са добре нещата и над човешкия свят, който Те владеят, надвисват облаци.
Нито мога, нито ми е работа да ги сравнявам. И единият е Бог, и другият – също. Но никак не е божествено, ами е направо убийствено работите да продължават така.
От векове, от хилядолетия кръстът и полумесецът се удрят един в друг и гледат да се счупят, и гледат да си надделеят. Не им ли стигат Небесата, звездите и Космосът, ами наблюдават отвисоко как чадата им се убиват един друг? И всеки от чадата им мисли, че е прав и че неговият Бог го поддържа.
Лошо е, много е лошо от едни карикатури да потече кръв. Страшно е, когато от карикатурите тече кръв. И когато от нефта потече кръв, също е страшно.
На кръста кървеше Христос, в Сирия кърви Аллах. После в Ница – пак Исус, а после в Египет – Аллах. И така е било винаги – няма край това кървене.
И защото Исус и Аллах и да се разберат, ние няма да го разберем веднага, си мисля, че земните господари във Вашингтон и Москва, в Париж и Анкара, в Ереван, Баку и Кайро трябва след една секунда да са седнали на масата и да си говорят. И никъде да не ходят, докато не се разберат.
Да се разберат оръжията да млъкнат и омразата да млъкне, за да се чуят камбаните и минаретата.
Това си мисля аз.
Ама някой мисли за власт, за пари, за влияние, за разделение, за войни и за мрак. Това, което става, е мрак.
А боговете винаги са били светлина. Или са били светлина някога…

Публикувано вПУБЛИЦИСТИКА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *