Skip to content

ЗА ЕДНА СНИМКА НА ОСМИ МАРТ

Гледам снимка на новоизлюпен наш милионер в модно списание. Цялото му присъствие излъчва самообожание и власт. Облечен е в черно, с папионка и с прилепнала искрящобяла риза. Столът, на който седи, е резбован и масивен – според сегашните вкусове за резба. На масичката пред него в кофичка с лед се изстудява бутилка. До стола му е клекнало куче – кафяво като картините на стената. Пурата, която държи, е огромна, скъпа и е превзела цялата му ръка. Мъжът изпуска дим – две огромни кълбета се издигат встрани от устните му и удивително приличат на две кълбета от вълна на хурка.
И си представих как до този лъскав левент, невидима на снимката, седи майка му и преде. Преде времето на неговото детство, преде му вълнените чорапи.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *