Skip to content

ЗА ПРАЗНИКА НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Празник на независимостта е. Честваме Независимостта на България.
Като си помисля обаче – този празник все още ни предстои.
Предстои ни не само защото рядко сами сме решавали съдбите си, а защото рядко се осмеляваме да извикаме какво ни боли, какво искаме и на какво се надяваме.
Независимостта не е само манифест, речи и заря проверка. Тя е преди всичко честна дума, честен избор и честна позиция.
Като дете зависех от майка си и баща си, от приятелите си и училището. После зависех от страстите и заблудите си, от любовта и професията си, зависех от хиляди обстоятелства, които няма как нито да си спомня, нито да изброя.
Но през целия си живот истински съм бил свободен само в любовта си към литературата. Само тази любов ме е правила и безкрайно зависим, и безкрайно щастлив.
Независимостта на България, разбира се, е друга работа – държавна, но тя е и лична, много лична. Без лична и осъзната зависимост към човешката ни същност няма независимост нито в човешки, нито в държавнически смисъл.
Като осъзнаеш, че обичаш да рисуваш или да правиш хубав хляб, ти вече си независим от картината и житото, защото самият си и картина, и жито.
Останалото е политика и високи думи.
Честита Независимост и на България, и на сърцата ни.
Честит Празник на оная Независимост, която все още ни предстои.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *