Skip to content

ЗА РАЗКОША, ДЕТАЙЛИТЕ И УМИЛЯВАНЕТО

Тези дни си мисля и за случилото се на Черноморския бряг пред сараите на Ахмед Доган.
Това, че там активисти на ДПС и прииждащи „плажуващи“ се срещнаха, разбраха се, пяха заедно химна и се побратимиха, съвсем не означава, че всичко е наред. И че е извоювана голяма победа, голяма психологическа победа.
Още по-наивно е да се смята, че на младежите от ДПС са им се „отворили очите“ и те – като видели сараите и лукса – щели да се замислят много защо са зле, а Ахмед Доган тъне в разкош.
Такива песни любовни и наивни пеят наши политици, политолози и социолози.
Открай време – още от царуването на Симеон Велики, е документирано, че на нашите хора им падат капите от дворци и палати, от униформи и власт.
Йоан Екзарх в своя „Шестоднев“ от 10 век пише: „Когато обикновен и беден човек, идвайки отдалеч, стигне до портите на княжеския двор, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина не е виждал нищо освен бедни сламени колиби. И той ще им се учудва, сякаш си е изгубил ума. Но ако му се отдаде да види и княза с обкичени с бисери дрехи, с огърлица от златни монети и пръстен на ръката, когато той се върне в своята страна и го запитат какво е видял, той ще каже: Не зная как да ви разкажа. Затова е най-добре да видите със собствените си очи, за да се възхитите…“
Това пише Йоан Екзарх в 10 век.
И така е до днес – гледа народът вилите, палатите, дворците и сараите, цъка с език и тайно, дълбоко в себе си се упреква, че и той не е успял да си направи такива. А на момчетата от ДПС, пристигнали с автобуси и бели шапки, мед им капе на душите, като гледат „техният човек“ къде живее. За тях Той е символ на успялото ДПС, на тяхната партия, по чиято стълба се катерят и те – момчетата от рейсовете, с бели шапки.
След разкоша и удивлението винаги идват „детайлите и умиляванията“.
Ние всички, които населяваме тези земи, а и хората по света умират за детайли и за умиляване. Ахмед Доган живее в сараи, пред него са морската шир, чайките, вълните и яхтите, но той е тук най-вече за да се грижи за розите и биодоматите. Има си градина Богочовекът и сам се грижи за плодовете на божествената земя. И да не забравяме още един детайл – в боянските му дворци прелитат и се разхождат пауни – много пауни. Като в ковьорчета.
Така навремето българите са се умилявали, че цар Фердинанд сади растения и лови пеперуди, че Борис Трети гледа пъпеши, че Живков обича качамак и баница, както му ги е правила майка му. После тръпнехме и ревяхме, че Иван Костов си говори с теменужки, че едни едри приватизатори гледаха тигърчета в имотите си и най-вече, че Бойко Борисов обича магнолии и кучета.
Четох спомени на известен тв журналист, който разказва, че в едно интервю ББ му признал какво направил същата вечер, когато го произвели генерал. По пътя за Банкя спрял и купил от месарница най-хубавите и скъпи пържоли. После се прибрал, извел кучетата си в полето и им дал месото, като им казал:
– Яжте сега, да разберете кога ви е хранил генерал!
Така се обичат кучета – генералски кучета.
Думата ми е, че хората сме слаби, че психите ни се огъват, че очите ни се замъгляват и трудно привиждаме истината, ако тя изобщо съществува. „Стълбата“ на Христо Смирненски – стълба от изкушения и мрамор, е желана, както винаги. И затова нека не бързаме със заключения и умни мисли.
Но като гледам как тенджерата ври и кипи, как България въздиша и вика, как площадите и улиците димят и светят, се сещам за един последен детайл – и най-умните понякога се увличат. Слагат едно последно, фатално парче дърво в огъня и тогава…
Тогава идва пожарът и детайлите изчезват.

Публикувано вПУБЛИЦИСТИКА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *