Skip to content

ЗВУЦИ

ЗВУЦИ

Ухото ти е съвършен, невинен лабиринт –
хрущялът и мембраната, трептенията –
всичко,
всичко…
Дори това усещане, че въздухът е син,
е нашата илюзия
да чуваме различно.

Ти имаш тишина от знаци и значения.
И тишината става по-красива от това,
че аз ти шепна мисли.
И телепатията си намира окончания
и вени
и прави молекулите ни
изумителни
и близки.

Ти имаш цялата небесна азбука
от вероятности
и притежаваш липсата на разстояния,
но имаш близост.
И ето – аз целувам тайната окръжност
и си мисля,
че слънцето е музика,
облечена в лилава риза.

А после залезът е дълъг и си мисля,
че твоето ухо е украшение
на звуци
и реалности.
Красива си и обецата ти ме кара
да те гледам като куче,
защото миг преди да звънне,
обецата ти е толкова безкрайна.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *