Skip to content

ЗЕЛЕНО

Дъждът на Витоша е толкова зелен,
че с него мога да ти нарисувам
на тревите вените.
Да ти изкъпя детството
и след това съвсем
да не си спомням
всичките си намерения.

Дъждът на Витоша е толкова зелен,
че капките са млечни зъбчета на бебе.
И си вали,
вали,
и ти си с мен,
и нищо не е толкова зелено
като тебе.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *