Skip to content

ЗИМЕН ПАЗАР В НЕДЕЛЯ

На пазара в неделя има преспи от зеле. И снежни човеци от зеле.
И зелени, и къдрави гласове,
насред зимата долетели.

Има други вселени. И премръзнали хора с ушанки и шалове
и с дрехи от някъде,
където е далеко и кално.

На пазара има много картофи и ръкавици, и пръстени…
И на пръстените скъпоценните камъни са бобени зърна –
бели и лъскави.

И на картофите кафявите пуловери са с покълнали копчета.
На пазара в неделя идват снежинки и хора, и други снежинки,
които ги няма все още.

И ако на пазара купиш ябълки по един лев или там по колкото бяха,
ще си купиш луна и децата на луната ще си купиш –
кръгли и кротки.

Ще си купиш не ябълки и не килограм малки земни кълбета –
ще си вземеш облачета, облачета, облачета,
търкулнати от небето.

И не бързай да преминеш пазара – той е дълъг, докъдето поискаш…
Една циганка продава от пазвата си две бучки сирене
или на очите така им се иска.

Едно циганче се мотае в краката ѝ и е като агънце черно,
и се плаши циганката, и се загръща,
и като мъгла изчезва.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *