Skip to content

ЗИМНА ГОРА

В гората винаги ще видиш нещо повече през зимата.
Дърветата ще бъдат повече, отколкото си мислиш,
снегът ще им гипсира клоните и страховете
и ако все пак някое дърво си счупи лакътя,
мъглата ще седи до него и ще му приказва.

Ще видиш как снежинките насапунисват въздуха
и как перат чаршафите на ручея,
и как измиват на кокичетата белите коси
и как косите на кокичетата стават топли.

В гората винаги ще видиш нещо повече през зимата –
как на кълвача ехото замръзва,
как на лисицата сиянието става все по-гладно,
как заекът прескача слънцето,
как гарванът и орехът са първи братовчеди,
как шипката си е убола пръстите и е щастлива,
как пътят спира, за да се завие презглава
и да не мисли нищо повече.

Ще видиш ледения нос на бора,
който подсмърча,
после киха,
после пак подсмърча.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *