Skip to content

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Снежинките вървяха една след една,
една след една –
тъй както вървят жена след жена,
жена след жена.

И стигнаха къщата от светлина,
от светлина.
И си събуха обувките от тишина,
от тишина.

И влязоха тихо една след една,
една след една,
и станаха тиха побеляла жена,
побеляла жена.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *