Skip to content

ИГЛА И КОНЦИ

Най-накрая си купих красива игла
и си купих всичките цветове на конците.
И закърпих с червено онези мъгли,
от които не виждам дните.

И заших на следобеда кадифения панталон,
и сега той отива някъде.
И високо над него един влюбен балон
маха с конец на вятъра.

Вързах възелче – да не пада това копче от сняг
и човекът от сняг да си има дреха.
И завих с одеяло уморения влак,
и оставих копче от сняг през нощта да му свети.

И погалих ръкава на пуловера стар,
и му сложих на лакътя кръпка от залез.
Господи на конците, нека острият чар
на иглата да зашие ума ми за залеза.

Нека стана шивачът на есента,
на снежинките, на цветята и на градините.
И нека само една побеляла жена
за мене през иглени уши да мине.

Аз, разбира се, си измислям – като човек,
който не може да има нищо такова.
Но забождам една игла на своя елек
и хвърлям цветни конци през прозореца.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *