Skip to content

ИГРА

Отдясно ехото на ручей, отляво слънчеви петна.
И паяче, което суче конец от бяла светлина.

Тополи, пух и диви патки, които на водата спят.
Срички на жаби, думи кратки и две мехурчета край тях.

И става ясно, че оттука е минал Господ с къс ръкав.
Играл си е и се е къпал. А после после пада мрак.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *