Skip to content

ИГРА

Отдясно ехото на ручей, отляво слънчеви петна.
И паяче, което суче конец от бяла светлина.

Тополи, пух и диви патки, които на водата спят.
Срички на жаби, думи кратки и две мехурчета край тях.

И става ясно, че оттука е минал Господ с къс ръкав.
Играл си е и се е къпал. А после после пада мрак.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *