Skip to content

И МИ Е ХУБАВО

И ми е хубаво да плачеш,
докато се любим.
Да плачеш от безсилие,
защото няма как
да ни е по-прозрачно
и по-видимо.
Защото няма как да бъдем никъде
освен един около друг,
защото няма как косата ти
да е подстригана на водопадни приливи
и аз да не се къпя
в капчиците пот от тях.
И няма как да не усещам сълзите ти
като криволичещо пространство
или пък като цялото единствено пространство.

А сълзите ти литват най-накрая.
И стаята е озарена от заря,
от фойерверки
и припуквания на различни гласни,
от гукане и драскане
на птици и на животинки
и от това заглъхване на целия водовъртеж,
след който ти ми казваш:
„Капнала съм цялата…“

И аз си мисля колко много плодове
лежат сега в тревата на градината.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *