Skip to content

КАКВО МИ РАЗКАЗВАШЕ БАБА НА ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ

Всеки път на девети септември след тържествата и данданиите с баща ми ходехме на село да видим баба и да я поздравим.
Баба беше вдовица на партизанин, убит като доброволец в Отечествената война край Страцин.
Слязъл дядо ми – трийсетгодишен, на 9 септември 1944 година от планината и два месеца по-късно загинал, прострелян от снайперист при Страцин. Изтичала му кръвта, но го качили на кон. Искали да го спасят, а кръвта му изтекла, докато бил на коня.
Баба цял живот вдигаше кръвно и ни посрещаше с превързана с кърпа глава и два срязани лимона на слепоочието. Знаеше за какво сме дошли точно днес…
Сядахме да обядваме. Баба готвеше толкова хубаво, че не личеше да е готвила. Къщата светеше и миришеше на есен.
После татко излизаше на двора, мотаеше се нещо, а баба почваше да ми разправя:
– Аз на дядо ти Никола, да знаеш, още съм му ядосана. Излъга ме, че няма да иде на фронта, а пък отиде. Не може, вика, Доне, момчетата в Червен бряг ме чакат на гарата. Страх ме е, вика, не сме опитни, ще ни избият, ама не може… Само една телеграма получих от него: „Гоним Берлин“. И след време го докараха в ковчег. На погребението валеше дъжд. Двайсети ноември беше и много народ се събра. Приказки, венци и накрая останахме аз и баща ти.
Тук баба спираше и вадеше от една кутия малка снимка от погребението. Тъжна снимка, а пък къдрава отстрани. На снимката всички хора се скупчили един до друг, а в средата – ковчегът на дядо почти изправен. Изправен и дядо, накичен с цветя и с войнишко кепе. Чудя се как не е паднал или отлетял.
– Останахме ние с баща ти след погребението, – продължава баба – а той малко момче и хайде – за колибата. Колибата – на четири километра в Балкана, на високото, и докато стигнем, се стъмни. Как сме вървели, ми се е изтрило, но като стигнахме в къщата, и очите ми изстинали, и краката ми ги няма.
– Мамо, гладен съм – това чух да ми казва баща ти. И аз опържих три-четири яйца и седнахме да ядем. Ами като е гладно момчето? Ами като бях гладна и аз?
Ето това ми разказваше баба на девети септември.

Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *